Тийнейджърите се променят бързо. Днес е разговорлив, утре не излиза от стаята. Родителите често ме питат: „Това нормално ли е, или трябва да се притесня?“ Няма една граница, която да важи за всички, но има знаци, които си струва да не подминаваш.

Кое е част от порастването

Нужда от повече лично пространство, повече време с приятели, спорове за правилата, смени в настроението през деня. Всичко това е част от отделянето от родителите и в повечето случаи е здравословно. За това писах и в Тийнейджър, който се затваря в стаята си.

Знаци, че има нужда от подкрепа

Обърни повече внимание, когато промяната продължава седмици и засяга няколко неща едновременно:

  • спира да се вижда с приятели или губи интерес към неща, които е обичал;
  • спи или яде много по-различно от преди;
  • оценките падат рязко или започва да отказва да ходи на училище;
  • често казва, че всичко е безсмислено, че е излишен или че всички са срещу него;
  • има изблици на гняв, в които не прилича на себе си;
  • забелязваш следи от нараняване или крие ръцете си.

Ако детето говори, че не иска да живее, или се страхуваш за безопасността му, не чакай. Обади се на 112 или отидете в най-близкото спешно отделение. Разговорът с психолог идва след това.

Безплатен уводен разговор

Ако не си сигурен/на дали е „нормално“

Можеш да ми се обадиш първо ти, като родител. В безплатния разговор ще преценим заедно дали и как да включим детето.

Безплатен разговор

Как да му го предложиш

Най-честата грешка е психологът да прозвучи като наказание или като поправка: „Щом не ме слушаш, ще те водя на психолог.“ Тогава всяка среща започва със съпротива.

По-добре звучи нещо такова: „Виждам, че ти е тежко напоследък. Не е нужно да минаваш през това сам. Има човек, с когото можеш да говориш, без да трябва да ми разказваш всичко.“ Дай му избор: кога, на живо или онлайн, дали първата среща да е заедно с теб.

Важно е да знае, че разговорът е поверителен. В началото уточняваме заедно какво остава между нас и кога родителят трябва да бъде информиран, например при опасност.

А ти?

Понякога най-голямата промяна идва, когато и родителят получи подкрепа. Да гледаш как детето ти страда, е изтощително. Ако имаш нужда първо да поговориш за себе си, и това е добро начало. Повече за начина, по който работя с деца и родители, има на страницата Психолог за деца и тийнейджъри.